Икономически аспект:
Фактът, че дефиницията на понятието не е фиксирана и се влага различно разбиране за технологията на облачния компютинг се потвърждава и от това, че различните източници извеждат различни набори от характеристики на „облака“ като определящи го. В статия в специализираното уеб-издание Cloud Computing Journal в резюмиран вид са посочени пет определящи характеристики: самообслужване при наличие на потребност (on-demand self-service) повсеместен мрежов достъп: достъпност на услугите от всяка точка на света и през всички възможни стандартни устройства, осигуряващи достъп до интернет ресурсите за обработка и съхранение на данните на всички потребители са балансирано разпределени в рамките на една обща инфраструктура, като за отделните потребители не се заделят точно определени ресурси и мощности рязко променлива еластичност на търсенето: потребителите могат произволно да увеличават или намалят капацитета на търсеното обслужване варираща според потреблението цена (pay-per-use): заплащането за обслужване се определя от потреблението на база използваните изчислителни мощности, широколентов достъп и/или компютърна памет В резултатите от шестмесечно изследване на Калифорнийския университет Бъркли, тези определящи характеристики са сведени до три: Облачният компютинг създава илюзията за безкрайни изчислителни ресурси, налични при поискване, с което се елиминира потребността да се правят предварителни дългосрочни планове за доставката на такива ресурси. Елиминира се високата бариера за навлизане и се дава възможност на компаниите да започват с поръчката на малко хардуерни и системни ресурси и да ги увеличават само когато нараснат потребностите им. Така капиталовите разходи се заменят от оперативни. Облачният компютинг дава възможност да се заплащат само изконсумираните изчислителни ресурси, и то за произволно кратък период от време, докато са били реално използвани (например, процесорно време на час или количество памет на ден). При анализа на икономическите модели, които новата парадигма предлага, трябва да се отчетат няколко съображения. Всеки доставчик на „облачни“ услуги, който търси подходящия облак, в който да ги хоства, трябва внимателно да проучи и обмисли възможностите и особеностите на различните облаци. Ако дадена услуга не е скалируема и еластична, тя може и да не бъде в достатъчна степен споделима. Ако употребата й не може фино да се измерва (гранулира), няма да може да предлага гъвкаво и конкурентно ценообразуване. Степента, в която услугата проявява тези характеристики, показва доколко тя се причислява към тенденцията на облачния компютинг. Нужно е да се оцени и средното и максималното потребление на ресурси, особено при услуги, които демонстрират големи вариации в това отношение. Невъзможността да се осигури обслужване на потребителите поради недостиг на ресурси е съществен проблем за бизнеса в интернет, особено в условия на висока конкуренция. Възможните модели на доставка са три: софтуер като услуга (SaaS): при този модел наемателите на облака плащат за използването на определено софтуерно приложение, хоствано в облака. инфраструктура като услуга (IaaS): при този модел обект на наема са изчислителни ресурси: процесорно време, компютърна памет, networking (изчисления в мрежа), и т.н. платформа като услуга (PaaS): при този модел наемателите на облака наемат както инфрастуктура, така и софтуерни приложения, хоствани в облака, за да произвеждат на свой ред собствени приложения.