Любо Киров - Липсваш Ми.
С вятъра се налетях,
С думите се наиграх,
но вървях, вървях...
и не спрях, не спрях...
Бях издигнал крепостни стени,
Бях заключил всичките врати
и не чаках, и не вярвах
Лумна огън - изгори ме!
Светлината - ослепи ме!
Ти се спри...
Нямахме време за думи, които ни галят
Тихо спри...
Крехка е тази минута на обич.
Защо ръцете се събират?
Защо душите се разделят?
И не питай - аз не знам...
Ти не питай - аз не знам...
Знам - ще бъдем близки и сами
Твоят дъх ще следва моите дни
И не чакам, но очаквам,
И не искам, но се взирам,
И не вярвам, но те имам,
И във всичко - теб съзирам
ЛИПСВАШ МИ!
Времето няма да стигне за тази раздяла!
ЛИПСВАШ МИ!
Моята сила се върна и няма забрава!
ЛИПСВАШ МИ!
