Любо Киров - Липсваш Ми. С вятъра се налетях, С думите се наиграх, но вървях, вървях... и не спрях, не спрях... Бях издигнал крепостни стени, Бях заключил всичките врати и не чаках, и не вярвах Лумна огън - изгори ме! Светлината - ослепи ме! Ти се спри... Нямахме време за думи, които ни галят Тихо спри... Крехка е тази минута на обич. Защо ръцете се събират? Защо душите се разделят? И не питай - аз не знам... Ти не питай - аз не знам... Знам - ще бъдем близки и сами Твоят дъх ще следва моите дни И не чакам, но очаквам, И не искам, но се взирам, И не вярвам, но те имам, И във всичко - теб съзирам ЛИПСВАШ МИ! Времето няма да стигне за тази раздяла! ЛИПСВАШ МИ! Моята сила се върна и няма забрава! ЛИПСВАШ МИ! |